MAX.ART.BG

Самуил (цар Самуил)

2011-11-22T17:25:00.001+02:00

Иван Вазов
Самуил или мечтания на Перник

I

Въз голий хълм, де хладна Струма

със жален шум брега пои,
под мъх и прах, без глас и дума
прочутий Перник днес стои.

Отдавна вече се не чува
туй име чутно в стари дни
и никой вече не тъгува
над тез печални съсипни.

Безгрижно пътникът оттамо
минува, крачи в пътя свой,
не се вълнува там душа му,
нито въздиша тайно той.

Не види, нищо не разбира
от тоз пустиниий голий вид
и негов крак го не запира
тук никой спомен жаловит.

От скитна си съдба довлечен
въз тоз забравен, дивий кът,
като поклонник стар, далечен
обиждам често тоя рът.

И днес из тия камънаци
в мечти потънал брода аз
и дира старите юнаци
ил сенките им тоя час.

И дира ги, като се скитам,
дано ги зърна в таз страна,
поклон да стора да ги питам
за тяхна страшна старина.
II
Във дол дълбокий, дол премрачний,
под тез нависнали скали,
си Струма лей струи прозрачни
и жаловито ромоли.

Шуми и кат че се припазва
да я не чуе някой друг,
с глас тих и тайнствен си приказва
и шъпне си самичка тук.

Шуми, шуми, о, Струмо мила,
и тая жална песен пей,
освен тук аз на таз могила
друг няма да те разумей!

Тук врани само грачат диво
по тез високите стени
и тъпият овчар лениво
овците кара си с псувни…

Разбирам аз що споменуваш,
какво гласът ти тъй шопти;
усещам аз, че ти тъгуваш,
о, ти не пееш: плачеш ти!

Да плачем, Струмо, да потражим
в сълзите си утеха ний,
един на друг да си прикажем
какво в душите ни се крий.

Кажи! Не си ли ти виждала
на Перник страшните стени?
И колко кръв е обливала
тогава твоите вълни?…

Когато Кракра непокорний
от върха е стрели пущал;
когато всуе в бой упорний
кръвта си гръкът проливал?

О, Перник! Славно ти стоеше
против злобната съдба!
И горд, и недостъпен беше
въз таз отчаяна борба!

Но твоят жар накрай изстина
сред общата злочестина
и жалка беше ти съдбина:
о, Перник, срамно ти падна!

Падна, уви, и име твое
угасна в мрак и пустота
ведно с подирните герое,
ведно, уви! със волността!
III
Бучете, ветрове, бучете!
Излезте, бури, с лудина,
та небесата помрачете!
Гърми! о Витош планина!

Бъдете бури вий, стихии,
че буря има и във мен!
И вие, горски самотии,
ехтете жално тоя ден!

О! Страшни спомени ми идат
във тоз вълшебен, грозен миг
и призраци отвред се видат,
и чувам техний плачущ вик.
IV
Скали грамадни срещу мене!
Гиганти мраморни, без глас!
Защо сте вие умълчени!
Ил нищо не вълнува вас?

Как? Нищо вий не сте видели
от тез ужасни времена?
По вас тез точки почернели
не са ли кървави петна!

Кажете ми да чуя ази
дали е някога тук бил
на таз могила срещу вази
великий, мрачний Самуил?

Видя ли ви се той юначен
и горд като пустиний лев?
И взорът беше ли му мрачен
и пълен с буря, с ярост, с гнев?

Не сте ли чували гласа му
внезапно тука да гърми?
Как тръпнат от яростта му
вси брегове и вси хълми.

Да, вий го знайте Самуила!
Навред, при Пинд, при Термопил,
при Емус, Дрин, на таз могила,
живее образа му мил!

Везде го видя като хала
разпален, буен, страховит
да брани като Анибала
отечеството си сърдит!

Ту в ихтиманските рътлини
врага потиска с кървав бой,
ту пък морейските долини
със кръв и кости пълни той!

Ту край едрейските брежища
като светкавица лети,
ту през гори, поля, равнища
за нови битки се вести!

Тук воевода лют и славен!
Там — бежанец, един остал,
или отчаян, окървавен,
ил умирающий от жал!

На негов глас гръмлив, могъщи
скокнаха племена безброй
и разделени братя същи
от векове събра ги той!

Идея чудна и велика,
родена от великий ум.
Но, ах! Героя и кръвника
съдба удари с грозен шум!

О, Валавицо! Дол ужасний!
Проклет бъди и тоя ден,
във който Самуил нещастний
видя родът си сляп и в плен!

От царя клетвата премина
и на народа му злочест!
И щом кат царя му загина,
и той изгуби бодрост, свест!
………………………………………
………………………………………
………………………………………
V
О връх на Перник старославен,
отдавна дремеш тука скрит!
И като паметник забравен
с треви и бурен си покрит!

С възпоминанья, жални, вети,
живееш тук от старина;
край теб минаха вековете,
но твойта жалба не мина.

И никой веч се не случава
твой гробен сън да наруши,
освен кога те посещават
нощем блудящите души!

А може би по случай странен
и скитник някой като мен
по твоя прах свещен, безценен
да ходи мълком, нажален!

1874, Перник

Пенчо Славейков
Цар Самуил

„Мир, мир!“ — едногласно военний съвет,
от грозната вест унесвесен,
таз вечер реши… Во походний си плащ
загърнат, над стола надвесен,
оборил бе горда глава Самуил,
в невесели мисли унесен.

Пред тъмний му поглед безкрайно поле
завяно со сняг се разстила —
и труп върху трупи… Свирепа е рат
там кръвна коситба косила…
Оръжие сложили, живите в плян
отиват на робско чернило…

Но ето че вестник и морен, и блед
промъкна се в шатра червений;
пристъпи, застана и с нисък поклон
продума към царя смутений:
„Завръщат се, царю, в Беласицкий бой
дванайсетте полка пленени!“

И сепна се в мисли унесений цар,
претръпнаха вси воеводи.
А той продължи: „Но завръщат се те
сакати и слепи нероди —
на сто-душ е само оставен от тях
един едноок да ги води.“

И думи на думите грозни в ответ
се царю в сърце отзоваха:
„Излез! Посрещни ги! — Или смелостта
се смръзна в душата ти плаха?“…
Той стана, възлезе на ближния хълм;
след него войводи вървяха.

В полето, загърнато в сняг, там далеч,
чак поглед дето достига,
от глухия стан до смъглени гори,
извива се черна верига —
люлей се, примъква се бавно насам,
и стон до небето се дига.

Могъщия цар, пребледнял като смин,
към тъмната граница южна
се взря и с закана издигна ръка
и нещо нечуто прошушна —
но в миг залюлян, полетя настрана
и наземе възнак се люшна…

Притекоха се воеводи завчас —
но царят веч мъртъв лежеше:
по хладни му устни червена тъсма
кръв топла се излек струеше…
А грозно войнишкият стон надалеч
кат песен надгробна ехтеше.

Край

Колкото евреи, толкова и мнения... версия 2

2011-11-11T22:08:00.001+02:00

Wikipedia: Аз знам всичко!
Google: Аз намирам всичко!
Facebook: Аз знам всички!
Internet: Без мен вие сте нищо!
Електричеството: Мечтайте си
Господ: Тихо чада мои
Чък Норис : Що , проблем ли има ?

Песни от нашето детство

2011-11-02T23:01:00.001+02:00

Над смълчаните полета...

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.
*
Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.
*
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.
*
Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.
*
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
*
Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.

източник

Съвременния вариант на Каналето

Вчера в детската градина

Вчера в детската градина ток удари двама-трима
Две дечица веселушки светят като крушки.

От балкона нашта Петя полетя като комета
щом не вярваш - погледни я стана на пихтия.

Вчера рано от зарана аз ковач реших да стана
мама, татко на балкона ковнах с два пирона.

Гошето пък за беда с виличка се заигра
и за смайване на всички -ей го без очички.

Дядо Мраз дари резачка на Иванчо за играчка
ха сега деца кажете -де са му ръцете?

В детски лагер край реката слънце грее над гората
вчера се удави Данчо днеска - Крум и Панчо.

А учителката млада им подготви изненада
в супата им топла, вкусна габърчета пусна.

Малко бебе в количка майка му го гъделичка
бръкна му със пръст в окото пукна то горкото.

С ятаган добре наточен аз съм бърз и много точен.
Вчера вуйчо ми намина и не си замина.

Ой, детенце, мило, сладко я послушай твоя татко:
няма радост по-голяма да заколим мама.

Вчера в детската градина чума тръшнала стотина
детски рязани главички се търкалят без очички.

Със червените ботушки дядо Мраз раздава пушки
а Снежанка под елхата бръсне си краката.

Бай Иван с косата пак коси коси тревата
покрай него две момчета станаха джуджета.

Със кюфтетата във стола аз изтрових много хора
вчера ректора намина и не си замина.

Малка планинарска група
се превърна в двайсет трупа
а хижаря с теслата кълца им месата.

Баба Яга със метлата обикаля им телата.
А хижарят с пикел нов точи зъби за любов.

Кръчмички в снега се гушат, а коминчетата пушат
шесто чувство в мен напира пие ми се бира.

Над смълчаните полета пеят траурни звънчета
черна катафалка мина дядо Мраз почина.

ИЗТОЧНИК

И НАЙ НОВИЯ ВАРИАНТ

Вчера в детската градина
Спам-ът тръшна двама трима.
Две дечица пък от снощи
Нямат лични пощи

Оня ден пък CIH намина
Тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови ?
Празни до основи.

На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
Бързо диска тя му рови,
Файлчетата трови.

Днес пък сървъра пострада,
Няма си той веч преграда,
Sysadmina-a до обяд
Оптиката ряза с яд.

Гаден хакер се промъкна,
Всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
Де са часовете?

На admina-a му се спи,
Файл копирал в ftp
Кредитните карти всички
На ви с'я парички!

Над смълчаните полета
Пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина
Сървърът съвсем почина.

Две дечица с бодри песни
Вкъщи хъба си отнесли.
Т'ва админа го несхвана
Свърши кабела от LAN-a.

Кабела го гръм удари,
Всички в нета ни завари,
Дъно няма, платки, RAM:
Всичко свърши се дотам

ИЗТОЧНИК

Вчера Вчера в детската градинав детската градина

Интересна статия

2011-09-24T22:42:00.001+03:00

Интересна статия във вестник Стандарт.

Какво означава да си осиновен

2011-09-08T22:12:00.001+03:00

Какво означава да си осиновен

Първокласниците на учителката Деби Мун обсъждаха рисунка, изобразяваща семейство.Едно малко момче на рисунката имаше различен цвят на косата от този на другите.
Едно от децата предположи, че това е така, защото е било осиновено, а момиченце на име Джослин Джей се обади:
-Знам всичко за осиновяването, защото самата аз съм осиновена.
-Какво значи да си осиновен?- попита друго дете.
-Това означава-отвърна Джослин, че растеш в сърцето на майка си вместо в нейния корем.
Джордж Долан

Лунна пътека

2011-08-31T23:12:00.000+03:00

Пътни знаци - в помощ на кандидат шофьорите

2011-04-02T15:23:00.004+03:00

Нещо вкусно

2011-03-26T19:36:00.004+02:00

ПУДИНГ

Торта

Цветя

2011-03-26T18:45:00.006+02:00

Осмомартенски

Колкото евреи, толкова и мнения...

2011-03-23T19:57:00.005+02:00

Моисей казал: Всичко е от Бога,

Соломон казал: Всичко е от ума,

Исус казал: Всичко е от сърцето,

Маркс казал: Всичко е потребностите,

Фройд казал: Всичко е от секса,

Айнщайн казал: Всичко е относително..

Колкото евреи, толкова и мнения...

Характеристика на вълнението

2011-02-02T17:14:00.001+02:00

0 бала 0м. Огледално гладка повърхност Няма вълнение.

1 бал 0,1-0,25м. Набръчкана повърхност.Появяват се малки гребени на вълни. Слабо вълнение.

2 бала 0,25-0,75м. Малките гребени на вълните започват да се пречупват.Пяната е стъкловидна. Умерено вълнение.

3 бала 0,75-1,25м. Добре забележими малки вълни. Гребените на някои от тях се пречупват и образуват на места кълбеста пяна /зайчета/. Значително вълнение.

4 бала 1,25-2,0м. Вълните придобиват добре изразена форма и навсякъде се образуват „зайчета”. Значително вълнение.

5 бала 2,0-3,5м. Появяват се гребени с голяма височина и разпенени върхове с големи площи.Вятърът откъсва пяна от гребените на вълните. Силно вълнение.

6 бала 3,5-6,0м. Гребените очертават дълги валове на ветрови вълни.Откъснатата от гребените пяна се разстила на ивици по склоновете на вълните. Силно вълнение

7 бала 6,0-8,5м. Дълги ивици от пяна покриват склоновете на вълните,като на места се сливат и достигат подножията им. Много силно вълнение.

8 бала 8,5-11,0м. Пяната покрива склоновете на вълните с широки,плътни сливащи се линии, от което морската повърхност става бяла и само в падините на вълните има свободни от пяна места. Много силно вълнение

9 бала 11,0 и повече м. Морската повърхност е покрита с плътен слой пяна.Въздуха е примесен с воден прах и пръски. Видимостта е намалена значително. Изключително вълнение.

Източник: http://www.vodnazona.com/index.php?etc=content&act=view&id=184

още информация тук

Стара планина - връх Ком

2011-01-28T18:45:00.009+02:00

На Ком

Отселе я вижу потоков рожденье
И грозное первых обвалов движенье.
Пушкин

Оставих ви без горест, о, весели долини,
ливади миризливи и сенчести градини:
високо, към небето стреми се моят кон.
Аз чувствувам се близко до светлий небосклон.
А ямите бездънни ми зеят под краката
и буките столетни шумтят в дълбочината.
На пътя ми въз върха висок, пустинен, див
бял облак се изпречва кат призрак странен, жив
и движи се, и мърда над стръмнините крути,
като кораб въздушен с платната си надути.

Зад мен, пред мен се вдигат плешивите глави
на ридове, покрити със папър и треви;
ветрищата играят и конят ми послушни
по стръмнината пъпли с извивки лъкатушни.
Пред взора ми омаян, от север и от юг,
на всякоя минута изпъква изглед друг
и нови хоризонти, и небеса по-ясни,
и видове чудесни, един от друг по-красни,
гори, поля, долини се сливат в чуден цвет,
хармония и хубост, и тишина навред!

Но ето ме на върха и вихърът мъгляви
пред мен кат сън премина, простора ми остави.
О, чудо! О, картина! Кацнал на тез скали -
на тоз престол грамаден на бури и орли, -
аз гледам в далний север, през степите сънливи,
премрежения призрак на Дунава светливи;
на юг се очъртава сред океан злато
на Витоша гигантска сърдитото чело;
зад нея снежна Рила огромни вдига плещи,
а по-далеч се мяркат Родопите зловещи.

А още по-нататък аз жадно впивам взор
и хвъркам със душата през синия простор
в оназ страна печална и сродна, и прекрасна,
де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна.
Забравени от нази, от бога, от светът,
на мстителния варвар те падат под гневът.
И виждам там при Вардар, шумливи и кристални,
окови и тъмници, и образи страдални,
очи, ръце, напразно обърнати към нас!
О, братя македонци, поклон горещ на вас!

Един сред тез пространства, избягнал от светът,
на тез пустини неми понятен ми й гласът.
Свидетели безсмъртни на векове минали,
аз в тях чета, разбирам кат в някои скрижали
на мирови преврати дълбоките следи
и славата геройска на нашите деди.
И в облаците, дето на върха там се трупат
кат ято сиви орли, накацали въз трупът,
аз видя сенки сродни и духове безчет,
слезнали от небето за тоя долен свет.

Пред мойте очи будни, пред моят ум крилат
от призраци и мисли минува рой познат;
миналите епохи с сегашната се срещат,
събитйя стари, нови в едно се кадро смещат
на робството при стона ехти лобедний звук,
юнаци, мъченици ведно възкръсват тук:
при Крума стои Ботев, при слепият Иваца
е Левски, герой разпнат: при Симеона каца
орелът руски; Гурко сьс Самуила там
ведно летят и водят дружините насам...

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
и както тез могили без трънье и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
и само ветровете - възушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.

Приветствувам ви сладко, далечни висини -
Амбарице, Купено, в лазурни глъбини
челата си забили безгласни великани,
мен родствени и близки, със облаци венчани.
Картините ви дивни познати са на мен,
те спомени възбуждат свещени тоя ден
за дни хвъркати, красни, кога с другари млади
като сърни летяхме над бездни, водопади
и от хълмите голи ветрищата със вой
отнасяха кат плячка далеч калпака мой.

Минаха веч години от туй щастливо време.
Ала и днес духът ми, кат хвърля всяко бреме,
крилат лети, играе в лазура и светлика
над твоите обятья, о, планино велика!
Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир,
с живителний ти въздух, с дълбокия ти мир,
със твоят вид чудесни, със твойта дива хубост,
със твоята свобода и девственост, и грубост,
и кат орела диви - твой домакин крилат,
аз гордо поглед хвърлям над всичкий долен свят.

Берковица, 1880

Притча за водопровода

2011-01-25T23:54:00.002+02:00

Това видео го гледах преди доста време.
Днес в приятен разговор на кафе ми напомниха за него
"Притча за водопровода"

Морзова азбука

2010-08-28T16:30:00.001+03:00

Морзова азбука

Нишка баня

2010-08-22T00:19:00.001+03:00

И малко снимки от Нишка баня

Хисар

2010-08-21T15:54:00.001+03:00

Малко снимки от Хисар.

B&W

2010-08-21T15:19:00.002+03:00

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

2010-08-15T21:00:00.007+03:00

Любимо мое стихотворение

Химн на Община град Добрич е песента "Добруджански край". Текстът е на Любомир Бобевски, а музиката на Александър Кръстев.

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

О, Добруджански край,

Ти нашъ си земенъ рай,

Въ тебъ златно жито зръй!

Въ тебъ вакло стадо блъй!

Орлитъ отъ възбогъ,

Просторътъ ти широкъ

И слънчо - мощний Фебъ,

Ни спомват все за тебъ!

Подъ чужди ти си кракъ,

Дойде деньтъ въ който пакъ

Да бждеш кжтъ нашъ ти,

Тъй както и пръди!

Съ оржжье, светлина

Ний твойта бжднина

Ковеме всъки часъ,-

Храни надежда въ насъ!

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

O, Добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.

Орлите от възбог,
в простора ти широк
и дунавската степ,
ни спомнят все за теб.

И слънцето дори,
най първо в теб зари,
ти наш си земен рай
о, Добруджански край.

Химн на общината е песента "Добруджански край" по текст на Любомир Бобевски и музика на Александър Кръстев.

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
О, Добруджански край,
Ти нашъ си земенъ рай,
Въ тебъ златно жито зръй!
Въ тебъ вакло стадо блъй!

Орлитъ отъ възбогъ,
Просторътъ ти широкъ
И слънчо - мощний Фебъ,
Ни спомват все за тебъ!

Подъ чужди ти си кракъ,
Дойде деньтъ въ който пакъ
Да бждеш кжтъ нашъ ти,
Тъй както и пръди!

Съ оржжье, светлина
Ний твойта бжднина
Ковеме всъки часъ,-
Храни надежда въ насъ!

източник ИНТЕРНЕТ

Пак към Ода за пръднята

2010-08-14T21:59:00.010+03:00

Пърдете братя без стеснение
несе измъчвайте при зор.
Защо ви е ограничение
там гдето нужен е простор.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид
че то е здраво доказателство
че нямаш ти гастрит.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест
в нея няма демагогия
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя е дар божествен,
че само здравии гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена
тя никак не смърди,

Защо ви трябва да се стискате
пръднете с пълен глас
със тон, със тембър, както искате
тенор, сопран или пък бас

Пръднята братя е изкуство,
прекрасен музикален дар
кога пърдиш, пърди със чуство
със квалификация и чар

Пръдни и ти веднъж в живота,
другарко, без да се срамиш
аз знам, че всяка нощ в леглото
ти от стеснение фъстиш.

Пръдни и ти другарко здраво
пръдни със мен във ритъм
и виж създали сме в държавата
цял самодеен колектив

Пръднята е облекчение
в хранителния ни режим,
за туй без свян и притеснение
ПЪРДЕТЕ ДА СЕ НАПЪРДИМ !

Източник ИНТЕРНЕТ

Още малко подобни ТУК:
http://www.sedianka.info/Invision/index.php?showtopic=3289

Ода за пръднята

2010-08-14T21:52:00.009+03:00

Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…?

Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.

Източник ИНТЕРНЕТ

Юндола

2010-06-07T16:57:00.006+03:00

МАКСИМА

2009-12-19T13:41:00.004+02:00

МАКЕДОНИJА - ОХРИД

2009-12-04T08:11:00.005+02:00

Охрид
Хубав спомен от времето на RE:TV

КАВАРНА

2009-12-03T22:41:00.007+02:00

Каварна
Хубав спомен от времето на RE:TV

Гърция: Солун, Метеора, Вергина, Едеса - Ελλάδα: Θεσσαλονίκη, Μετέωρα, Βεργίνα, Έδεσσα

2009-05-02T23:06:00.018+03:00

Снимки от Сърбия - Слике из Србија

2009-05-02T21:50:00.020+03:00

Снимки от Македония - Слики од Македониjа

2008-07-19T16:56:00.010+03:00

http://goo.gl/maps/a3Il

Охридско езеро

Иван Вазов

(Написано при известието за освобождаването на Охрид)

Какво ме тласка днес и кой ме глас зове
към твоя лъскав шир и китни брегове,
о, езеро прекрасно?
Не знам – но в тоя час величествен ламтя
със вихрени крила към теб да полетя,
към твоя чуден свят, пленил духа ми властно;
ламтя да потопя душа и смаян взор
на твойто огледало в светлия простор,
о, езеро омайно,
на сините вълни да гледам хубостта,
на техний плясък тих да слушам песента,
стенанието тайно;
И там, при Охрид стар, праха да видя свят,
въз който е стоял изчезналий палат
на бурний Самуила,
да сетя, може би великия му дух
витающ там; да чуя в ромона ти глух
легендите свети на старината мила;
да тъна във море от спомени, мечти
пред твоя чуден шир с неземни красоти,
кой свода отражава,
и гост очарован, въз славния ти бряг,
да гледам възхитен народния ни стяг
как вятър го развява!

Ноември,1915

MAX.ART.BG

Самуил (цар Самуил)

Иван Вазов Самуил или мечтания на Перник

I

Въз голий хълм, де хладна Струма

със жален шум брега пои,

II

III

IV

V

Пенчо Славейков Цар Самуил

Колкото евреи, толкова и мнения... версия 2

Песни от нашето детство

Интересна статия

Какво означава да си осиновен

Лунна пътека

Пътни знаци - в помощ на кандидат шофьорите

Нещо вкусно

Цветя

Колкото евреи, толкова и мнения...

Характеристика на вълнението

Стара планина - връх Ком

На Ком

Притча за водопровода

Морзова азбука

Нишка баня

Хисар

B&W

ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

Пак към Ода за пръднята

Източник ИНТЕРНЕТ

Още малко подобни ТУК: http://www.sedianka.info/Invision/index.php?showtopic=3289

Ода за пръднята

Юндола

МАКСИМА

МАКЕДОНИJА - ОХРИД

КАВАРНА

Гърция: Солун, Метеора, Вергина, Едеса - Ελλάδα: Θεσσαλονίκη, Μετέωρα, Βεργίνα, Έδεσσα

Снимки от Сърбия - Слике из Србија

Снимки от Македония - Слики од Македониjа

Охридско езеро

Иван Вазов
Самуил или мечтания на Перник

Пенчо Славейков
Цар Самуил

Още малко подобни ТУК:
http://www.sedianka.info/Invision/index.php?showtopic=3289