О, Добруджански край
Химн на Община град Добрич е песента "Добруджански край". Текстът е на Любомир Бобевски, а музиката на Александър Кръстев.
ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
О, Добруджански край,
Ти нашъ си земенъ рай,
Въ тебъ златно жито зръй!
Въ тебъ вакло стадо блъй!
Орлитъ отъ възбогъ,
Просторътъ ти широкъ
И слънчо - мощний Фебъ,
Ни спомват все за тебъ!
Подъ чужди ти си кракъ,
Дойде деньтъ въ който пакъ
Да бждеш кжтъ нашъ ти,
Тъй както и пръди!
Съ оржжье, светлина
Ний твойта бжднина
Ковеме всъки часъ,-
Храни надежда въ насъ!
ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
O, Добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.
Орлите от възбог,
в простора ти широк
и дунавската степ,
ни спомнят все за теб.
И слънцето дори,
най първо в теб зари,
ти наш си земен рай
о, Добруджански край.
Химн на общината е песента "Добруджански край" по текст на Любомир Бобевски и музика на Александър Кръстев.
ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
О, Добруджански край,
Ти нашъ си земенъ рай,
Въ тебъ златно жито зръй!
Въ тебъ вакло стадо блъй!
Орлитъ отъ възбогъ,
Просторътъ ти широкъ
И слънчо - мощний Фебъ,
Ни спомват все за тебъ!
Подъ чужди ти си кракъ,
Дойде деньтъ въ който пакъ
Да бждеш кжтъ нашъ ти,
Тъй както и пръди!
Съ оржжье, светлина
Ний твойта бжднина
Ковеме всъки часъ,-
Храни надежда въ насъ!
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.
Орлите от възбог,
в простора ти широк
и дунавската степ,
ни спомнят все за теб.
И слънцето дори,
най първо в теб зари,
ти наш си земен рай
о, Добруджански край.
Химн на общината е песента "Добруджански край" по текст на Любомир Бобевски и музика на Александър Кръстев.
ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
О, Добруджански край,
Ти нашъ си земенъ рай,
Въ тебъ златно жито зръй!
Въ тебъ вакло стадо блъй!
Орлитъ отъ възбогъ,
Просторътъ ти широкъ
И слънчо - мощний Фебъ,
Ни спомват все за тебъ!
Подъ чужди ти си кракъ,
Дойде деньтъ въ който пакъ
Да бждеш кжтъ нашъ ти,
Тъй както и пръди!
Съ оржжье, светлина
Ний твойта бжднина
Ковеме всъки часъ,-
Храни надежда въ насъ!
О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.
Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб.
В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.
Един ли вятър вя
из златните нивя,
за твоя чернозем
кръвта си ще дадем!
източник ИНТЕРНЕТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар