22 ноември 2011

10-те най-характерни израза на всяка зодия



Овен:
1.По-добре не спорете с мен.
2.Първо ще го направя, а после ще помисля
3.Там, където останалите спират, аз натискам газта.
4.Ще бъде вечно млад
5.Направи го като мен -и без това няма да го направиш по-добре
6.Най-трудното е да изслушаш събеседника до край.
7.Упорството не е порок.
8.Лесно е да контролираш ситуацията, сложно-собствените емоции.
9.Един овен е добре, два овена са много
10. Не нападам пръв, но не дай Боже да ме засегнат.

Самуил (цар Самуил)

Иван Вазов
Самуил или мечтания на Перник 

I

Въз голий хълм, де хладна Струма 

08 септември 2011

Какво означава да си осиновен

Какво означава да си осиновен

Първокласниците на учителката Деби Мун обсъждаха рисунка, изобразяваща семейство.Едно малко момче на рисунката имаше различен цвят на косата от този на другите.
Едно от децата предположи, че това е така, защото е било осиновено, а момиченце на име Джослин Джей се обади:
-Знам всичко за осиновяването, защото самата аз съм осиновена.
-Какво значи да си осиновен?- попита друго дете.
-Това означава-отвърна Джослин, че растеш в сърцето на майка си вместо в нейния корем.
Джордж Долан

23 март 2011

Колкото евреи, толкова и мнения...

Моисей казал: Всичко е от Бога,
Соломон казал: Всичко е от ума,
Исус казал: Всичко е от сърцето,
Маркс казал: Всичко е потребностите,
Фройд казал: Всичко е от секса,
Айнщайн казал: Всичко е относително..

Колкото евреи, толкова и мнения...


02 февруари 2011

Характеристика на вълнението


0 бала 0м. Огледално гладка повърхност Няма вълнение.


1 бал 0,1-0,25м. Набръчкана повърхност.Появяват се малки гребени на вълни. Слабо вълнение.


2 бала 0,25-0,75м. Малките гребени на вълните започват да се пречупват.Пяната е стъкловидна. Умерено вълнение.

28 януари 2011

Стара планина - връх Ком

На Ком



Отселе я вижу потоков рожденье
И грозное первых обвалов движенье.

Пушкин

Оставих ви без горест, о, весели долини,
ливади миризливи и сенчести градини:
високо, към небето стреми се моят кон.
Аз чувствувам се близко до светлий небосклон.
А ямите бездънни ми зеят под краката
и буките столетни шумтят в дълбочината.
На пътя ми въз върха висок, пустинен, див
бял облак се изпречва кат призрак странен, жив
и движи се, и мърда над стръмнините крути,
като кораб въздушен с платната си надути.

Зад мен, пред мен се вдигат плешивите глави
на ридове, покрити със папър и треви;
ветрищата играят и конят ми послушни
по стръмнината пъпли с извивки лъкатушни.
Пред взора ми омаян, от север и от юг,
на всякоя минута изпъква изглед друг
и нови хоризонти, и небеса по-ясни,
и видове чудесни, един от друг по-красни,
гори, поля, долини се сливат в чуден цвет,
хармония и хубост, и тишина навред!

Но ето ме на върха и вихърът мъгляви
пред мен кат сън премина, простора ми остави.
О, чудо! О, картина! Кацнал на тез скали -
на тоз престол грамаден на бури и орли, -
аз гледам в далний север, през степите сънливи,
премрежения призрак на Дунава светливи;
на юг се очъртава сред океан злато
на Витоша гигантска сърдитото чело;
зад нея снежна Рила огромни вдига плещи,
а по-далеч се мяркат Родопите зловещи.

А още по-нататък аз жадно впивам взор
и хвъркам със душата през синия простор
в оназ страна печална и сродна, и прекрасна,
де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна.
Забравени от нази, от бога, от светът,
на мстителния варвар те падат под гневът.
И виждам там при Вардар, шумливи и кристални,
окови и тъмници, и образи страдални,
очи, ръце, напразно обърнати към нас!
О, братя македонци, поклон горещ на вас!

Един сред тез пространства, избягнал от светът,
на тез пустини неми понятен ми й гласът.
Свидетели безсмъртни на векове минали,
аз в тях чета, разбирам кат в някои скрижали
на мирови преврати дълбоките следи
и славата геройска на нашите деди.
И в облаците, дето на върха там се трупат
кат ято сиви орли, накацали въз трупът,
аз видя сенки сродни и духове безчет,
слезнали от небето за тоя долен свет.

Пред мойте очи будни, пред моят ум крилат
от призраци и мисли минува рой познат;
миналите епохи с сегашната се срещат,
събитйя стари, нови в едно се кадро смещат
на робството при стона ехти лобедний звук,
юнаци, мъченици ведно възкръсват тук:
при Крума стои Ботев, при слепият Иваца
е Левски, герой разпнат: при Симеона каца
орелът руски; Гурко сьс Самуила там
ведно летят и водят дружините насам...

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
и както тез могили без трънье и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
и само ветровете - възушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.

Приветствувам ви сладко, далечни висини -
Амбарице, Купено, в лазурни глъбини
челата си забили безгласни великани,
мен родствени и близки, със облаци венчани.
Картините ви дивни познати са на мен,
те спомени възбуждат свещени тоя ден
за дни хвъркати, красни, кога с другари млади
като сърни летяхме над бездни, водопади
и от хълмите голи ветрищата със вой
отнасяха кат плячка далеч калпака мой.

Минаха веч години от туй щастливо време.
Ала и днес духът ми, кат хвърля всяко бреме,
крилат лети, играе в лазура и светлика
над твоите обятья, о, планино велика!
Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир,
с живителний ти въздух, с дълбокия ти мир,
със твоят вид чудесни, със твойта дива хубост,
със твоята свобода и девственост, и грубост,
и кат орела диви - твой домакин крилат,
аз гордо поглед хвърлям над всичкий долен свят.

Берковица, 1880



25 януари 2011

Притча за водопровода

Това видео го гледах преди доста време.
Днес в приятен разговор на кафе ми напомниха за него
"Притча за водопровода"

flagcounter

Flag Counter

Как ме открихте: